Bazileus.eu

(възстановка Я. Василев, техническо изпълнение М. Христов)

Възстановката представлява опит за реконструиране на една от монументалните свободно стоящи колони с надписи, издигани в старобългарските центрове през управлението на хан Омуртаг. Досега при археологически проучвания са били открити части от поне две такива колони:  1. Фрагмент от мраморна колона, широка 0.81 м, произхождащ от каменната крепост на Плиска, върху който е бил изсечен известният Сюлейманкьойски надпис (Бешевлиев 1992: 164); 2. Голямата варовикова колона със строителния Чаталарски надпис, висока първоначално около 6.16 м, при диаметър достигащ до 0.75 м, открита при най-вероятното си първоначално място – при разклона на пътя от Плиска към Преслав при днешното село Хан Крум (Чаталар).

За щастие в последния надпис се споменава също за издигане на свободно стоящи представителни колони в малкия стан на Тича (най-вероятно в случая Преслав, както смята още Ф. Успенски, тъй като разклонът на пътя, където е открита колоната, води именно към Преслав, а не към близкия „Аул при с. Хан Крум“). Според надписа този владетел поставил в стана „четири колони, а върху колоните два лъва“. Може да се предположи, че тези представителни статуи, а възможно и самите колони са били част от плячката донесена от войските на Крум при победоносния поход до стените на Константинопол през 813 г., когато само от един дворец от околностите на Константинопол били отнесени „медният лъв от хиподрома заедно с мечката и змея на водохранилището и избрани мраморни статуи“ (Бешевлиев 1992: 215-219). Възоснова на тези данни и тук бе възприето разполагането върху колоната на лъвска фигура, в случая изпълнена от метал, като капителът на колоната има античен облик, като се приема, че и той е бил донесен и преизползван от някоя по-стара представителна постройка. Самият надпис под него обаче вече има типично старобългарско оформление, като следва точно текстът и графичното изпълнение на запазената част от споменатия Сюлеймакьойски надпис. По този начин представената реконструкция обединява в себе си, макар и в един хипотетичен вид,  всички запазени автентични, писмени и археологически, свидетелства за монументалните свободно стоящи колони, носещи в поне някои случаи статуи на върха си, издигани при управлението на кана сюбиги Омуртаг, а вероятно и при неговите наследници. В полза на последното предположение е и запазеното писмено известие на охридския архиепископ Димитрий Хоматиан, за издигнатите през управлението на Св. Княз Борис колони с надписи разказващи за покръстването на българския народ, подобно на тази от с. Балши, Албания (Бешевлиев 1992: 151-152).

Литература: