Bazileus.eu

Обр. 3. Реконструкция на южната фасада на палата.

Палатът при дворцовата църква(т. нар. Архиепископски/ Патриаршески палат)  е разкрит от колектив под ръководството на Д. Овчаров, с участието на Ж. Аладжов и Н. Овчаров. Разположен е във вътрешната част на Преславския дворец, като се намира на около 50 м южно от Тронната палата. От север обширен, настлан с каменни плочи площад го отделя от нея, докато от юг, от страната на предполагаемия му главен вход също е била оформен значителен по площ плочник. На запад фасада на палатът е гледала към подпорна стена, поддържаща по-висока, все още непроучена тераса, докато на изток, на около 20-25 м се е издигал представителния корпус на дворцовата църква.

Според резултатите от проучванията на екипа палатът е масивна сграда със сложен план, имаща външни размери 16.5-17 на 22.5 м. Тя е била изградена  от дялани каменни блокове (ширина около и над 0.50 м и дължина  до 1 м), споени  хоросан, от които са запазени на място само отделни квадри. Характерна особеност на зданието е голямата дебелина на неговите външни стени възлизаща на 2.80 – 3 м (само при северната в един пункт -  2.30). За съжаление лошата запазеност на стените на постройката не е позволила установяването на наличието и размерите на евентуалния външен цокъл при тях, като все пак може да се допусне такова стъпаловидно стеняване на стените отвън във височина, възлизащо на около 0.30 - 0.50 м. При вътрешните стени на постройката обаче такъв цокъл, широк 0.10 м, е бил установен, но и с него ширината на външните стени на сградата остава много голяма, като едва ли при повечето от тях е падала под 2.5 м. За разлика от външните, вътрешните ù стени имат чувствително по-малки ширини, които, с отчитането на двустранен цокъл, навярно са възлизали на 1.20 – 1.40 м ширина. Така трасираните зидове очертават плана на сграда със сложен план, имащ доста обща черти и с други дворцови постройки в Преслав, като двете най-близки до нея са т. нар. Патриаршески резиденции, разкрити съответно от Ж. Аладжов (източно) и Ст. Бонев (южно), както и с източния корпус на палатите в Тухлената „цитадела” на Плиска. Подобно на тях, и при него се установява ясно триделно надлъжно членение, което предполага наличието на базиликална зала на втория официален етаж на сградата. За изкачване до него в двата западни ъгъла на зданието са били разположени две вити кръгли стълби, докато в източните ъгли са били оформени две симетрично разположени на тях правоъгълни помещения (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 34-43, план V).

Досега опит за реконструиране на зданието е правена само от Д. Овчаров и Н. Овчаров, които напълно основателно приемат че над високия около 5-5.50 м приземен етаж е била развита обширна базиликална сграда, разделена на три кораба, оформени „от две редици мраморни колони”. За определянето на височината на тази зала те използват метода на П. Льомерл, според който най-общо височината на една базилика до основния ù подпокривен корниз би следвало да е равна на нейната ширина. Прилагайки този метод авторите обаче пропускат да отчетат обстоятелството, че разглежданият паметник представлява не класическа християнска базилика, развита на едно ниво,  а двуетажна дворцова постройка с базиликална зала, оформена на втория ù основен етаж. Поради това те определят височината на тази базиликална зала вземайки за отправна точка не нейното, издигнато на 5- 5.50 м над земята подово ниво, а подовото ниво на долния етаж. С това естествено, полученото вертикално извисяване на залата се намалява при тях почти двойно, при което се получава недостиг от необходимата височина, нужна за нормалното оформяне на сводовете между колоните, разделящи корабите, както и за поместването на големия свод, покриващ централния кораб. Този недостиг на височина се засилва при тях и от желанието на авторите да оформят ъглови кули, издаващи се над основното покритие на сградата. Според тя едни такива кули са били изградени над западните спираловидни стълбища, както и над източните, също ъглови правоъгълни помещения при нея. При това, за да не получат една прекомерно голяма обща височина на зданието, те са принудени да включат в нейния размер, равен на ширината му,  и извисяването на тези хипотетични кули. По този начин оставащата височина за основната базиликална зала на втория етаж намалява още повече, възлизайки само на 6.4 м, ставайки недостатъчна за развиването на едно полуцилиндрично засводяване тук, стъпващо върху свързани също с арки две редица от колони. Разбира се, това затруднение би могло да бъде избегнато при допускане на дървено, равно покритие на този кораб, като обаче много масивното изграждане на сградата с основание е отказало авторите от използването на тази възможност. Вместо това, при представянето на оформянето на сградата във височина чрез вертикален разрез, те са били принудени да използват при централния кораб не на по-устойчивото полуцилиндрично сводово покритие, а доста по-уязвимото сегментно засводяване, и то при една ширина на свода възлизаща от около 6.5 м. Нещо повече, в представения от тях разрез засводяването на централния кораб започва на едно ниво със засводяването на страничните кораби, при което не остава височина за развиване на надлъжните арките между колоните (Овчааров, Аладжов, Овчаров 1991: 42, обр. 52). При така представения разрез на сградата, тези надлъжни арки биха се врязали в долните части на засводяването на централния кораб, отслабвайки още повече неговата конструкция. С това става ясно, че едно такова занижено вертикално решение на сградата, придружени от издигане на ъглови кули, е възможно само при възприемането на твърде рискови компромиси със стабилността на нейните сводови конструкжии, при това придружено от едно прекомерно снижаване на височината на нейната главна зала, която всъщност се доближава до тази на долния етаж. Така, именно приведените съображения налагат извода, че при сградата на първо място не е имало извисяващи се над покрива ù ъглови кули, тъй като просто няма как да получим достатъчна височина за тях, без да намалим извънредно височината на по-ниско разположените нейни  етажи. Освен това наличието на ъглови, евентуално близки до квадрат, помещения при сградата все още съвсем не е аргумент за наличието на  такива кули, като здания с такива ъглови помещения, подобни на разглежданата постройка, се често срешани в старобългарската представителна архитектура. Както отбелязват самите проучватели, такива здания са Източния корпус на Малкия дворец в Плиска, и близкото „Болярско жилище”, както и Архиепископския палат при Голямата базилика в Плиска (Овчаров, Аладжов, Овчаров 1991: 38-40). При нито един от опитите за техни реконструкции досега обаче не е била развивана подобна идея, която явно е неподходяща за вертикалното оформяне на тези двуетажни представителни сгради. С отказването от тези кули, за чието съществуване  няма  конкретни данни, основната зала на палата би могла да получи една по голяма височина, достатъчна за изграждането на нейните сводови покрития, дори и измервайки по метода на Льомерл нейната обща височина от пода на първия ù етаж. Едно такова решение обаче е подходящо само при възприетото от авторите очевидно неправилно вертикално издигане на много дебелите (почти 3 м) външни стени на сградата почти без намаляване на тяхната дебелина (Георгиев 1993: 63) до самия им горен край. Именно тази извънредна дебелина на тези стени показва обаче, че тя е присъствала в този си размер само в долните части на зданието, оформяйки първият етаж на сградата като стабилна платформа, върху която е била издигната официалната базиликална зала заемаща втория ù етаж. На нивото на този етаж най-вероятно тези толкова дебели стени най-вероято са били стеснени  навътре, при което там се е образувала открита тераса-хелиакон, или по-вероятно носена от колони галерия, опасваща залата (обр. 2, 3). При това самата ширина на тази базиликална зала би намаляла с около 3 – 3.5 м след стесняването на външните ù стени, което съответно, би оказало своето въздействие и при определянето на нейното вертикално структуриране, според споменатия метод. Така, при неговото използване, започвайки от нивото на залата на втория етаж, височината на самата „базилика” ( от нейния под до нивото на подпокривния ù корниз) би следвало да възлезе на около 14 м. Измерено от нивото на първо етаж тя би следвало да достигне около 19 – 19.5 м, а с прибявянето на височината на покрива над този корниз – около 22-23 м – колкото е и дължината на сградата. Всъщност, тази стойност не е много по-различна от изчислената стойност от екипа проучватели на паметника (17 м до корниза на предполагаемата ъглова кула  плюс около 2 м за нейния покрив – близо 19 м). При предложения вариант обаче, тази височина се разделя не на три, а само на две части – оставайки вертикално пространство за представителното развиване на официалната зала на втория  ù етаж (обр. 3). Това извисено решение на тази зала би позволило и тя да получи едно типично базиликално осветяване -  чрез прозорци разположени на страничните стени на издигнатия  ù централен кораб. В противен случай, според предложената от проучвателите възстановка, тази най-важна част от палата би следвало да бъде осветявана чрез поставени невисоко прозорци на външните стени на страничните кораби, които така биха имали доста по-добро осветяване на това на централния кораб. Наред с едно такова, по-подходящо осветление за една дворцова зала, имаща мраморна украса, в южната част на зданието има възможност и за оформяне на едно представително стълбище, осигуряващо удобен достъп до нея. Най-вероятно, едно такова широко „парадно” стълбище тук е било оформено над свода на тясното помещение тук, стъпвайки и върху дебелите ограждащи го стени от север и юг (обр. 1, 2). Чрез него би се избегнало преминаването на посетителите на залата през относително тесните спираловидни стълби в западните ъгли на палата. Най-вероятно, по-голямото от тях – южното, е било използвано най-вече за връзка с помещенията на приземния етаж, докато по-малкото северно е имало по”камерна” роля, осигурявайки отделен достъп до залата на най-важните  ù посетители, включително самия владетел, подобно на стълбището в северната част на Тронната палата в Плиска (както вероятно и при южната част на Тронната палата в Преслав).

Обр. 1. Възстановен план на приземния етаж на палата при Дворцовата църква.

Обр. 2. Възстановен план на представителния втори етаж на палата.