Вторник, 27 Април 2010 08:02 |
В основата на редовните археологически проучвания на Преслав стоят неуморните усилия на един негов гражданин – Юрдан Господинов. Той е роден на 1 януари 1872 г., в „стара преславска фамилия”, като след завършване на Педагогическото училище в Лом, дълги години работи като начален учител. Непресъхващият му интерес към миналото на България и на родния му град обаче го подтиква да се заеме с развитието на археологическите проучвания в Преслав, които той подновява през 1909 г.. Дотогава мимолетни разкопки на втората столица извършват В. Златарски през 1897 г. и К. Шкорпил и Ф. Успенски през 1905 г. Открите при тях като начало твърде малко археологически паметници не удоволетворяват първите изследователи, като Ф. Успенски дори не препоръчва продължаването на проучванията тук, освен ”само от гледна точка на националната чест”. Ю. Господинов обаче отказва да приеме това прибързано заключение, като заедно със свои родолюбиви съграждани през 1906 г. създава „Археологическо дружество „Тича” в Преслав, поставило си за цел оформянето на местен музей, както и продължаването на разкопките на втората столица.
|
продължава>
|
Вторник, 27 Април 2010 07:58 |
Въло Вълов е роден през 1931 г. в с. Цар Петрово, Видинско. През 1958 г. завършва история в СУ „Климент Охридски”, като след това последователо работи в музеите на Нова Загора (1958 г.), Свищов (1959-1963 г.) и Велико Търново (през 1963-1974 г.). Безспорно най-плодотворен се оказва неговият „търновски” период, през който той проучва големи части от укрепителната система на хълма Царевец, разкривайки нейните архитектура и етапи на строителство. Макар и издаден доста по късно, през 1992 г., неговият монографичен труд върху тях - „Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец 1966-1969 г. - Царевград Търнов, Т. 5., 1992”, става основа за всички бъдещи изследвания върху фортификацията на тази българска столица. Впоследствие той подновява прекъснатите задълго археологически проучвания на църквата „Св. Четиридесет мъченици”, при които, през октомври 1972 открива известният гроб № 39, със станалите прочути „Калоянов” пръстен и носилия го покойник.
|
продължава>
|
Вторник, 27 Април 2010 07:51 |
Кръстю Миятев е роден на 1 февруари 1892 г. в Пловдив, като през 1915 г., след като следва славянски филологии и история на балканските народи, завършва висшето си образование във Виена с докторат по философия. През 1921-1922 г. той изучава история на византийското изкуство при Н. Кондаков в Софийския университет, а през 1923-24 г. специализира византийско изкуство в Берлин. Научната си дейност Кр. Миятев започва през 1920 г., когато, след като оцелява при продължително пленичество след края на Първата Световна война, той е назначен за уредник в Народния етнографски музей. Още през същата година обаче той се премества на работа в Народния археологически музей, където, до 1938 г. е уредник на Средновековния музей. Впоследствие, от 1939 до 1944 г. Кр. Миятев е директор на Етнографския музей, а след това, през 1945-1946 г. е секретар, и по-късно, от 1952 до 1963 г. директор на Археологическия институт.
|
продължава>
|
Понеделник, 22 Март 2010 13:33 |
Имената на двама бележити чехи стоят на първо място сред основоположниците на изследванията върху Историята на Средновековна България и в областта на нейната археология. Това са Константин Иречек, написал първата цялостна История на българите, и неговият племенник Карел Шкорпил, дал с неуморните си проучвания истинското начало на българската средновековна археология.
|
продължава>
|
|
|
|