Приятели
Църквата на „каменаря” в Преслав |
Вторник, 27 Април 2010 08:16 |
Развалините на църквата се намират в „горния край” на ниската част на Вътрешния град на Преслав – м. „Селище”, като отстоят на 300 м източно от североизточната кула на вътрешната крепост. Наречена е по открития в нея гроб на очевидно заможен каменоделец, погребан заедно със своето длето. Храмът е изследван частично от В. Иванова през 1948 г., а близо четвърт век по-късно паметникът е проучен цялостно от Т. Тотев и П. Георгиев. Според тях църквата е едноапсидна, куполна сграда от типа вписан кръст, със запълнени междурамия, която може да се датира в столичния период на Преслав от края на IX до 971 г. Нейните външни размери в основите си са дължина 11.50 (посочената в публикацията дължина от 11.05 м е най-вероятно техническа грешка), на 6.05 м. От църквата са оцелели най-вече нейните основи, широки между 0. 95 -1.15 м при притвора и раменете на кръста ù, 1.30 при апсидата, и до 2.20 при ъгловите зидове на наоса. Самите основи са фундирани на дълбочина от 1 м, и са изградени в долните си части от ломени камъни, споени с глина. След тях във височина следва изравнителен пласт от хоросан, като над него са положени два реда ломени камъни на хоросанова спойка. Стените на сградата над основите са изградени от малки (0.18 на 0.20, 0.18 на 0.18 на 0.40 м) каменни блокове. Оформената от тях църковна постройка се състои от правоъгълен притвор от запад (размери в основите му ширина 1.45 и дължина 4 м), от който се в влизало в кръстовидно оформен наос. Той е широк в централния си кораб до 1.80 (до 3.90 с напречното рамо на кръста), като дължината му без апсидата е била до 5.75 м. Самата апсида е широка в основите си 1.50 и дълбока около 0.90 м (Тотев, Георгиев 1979: 18-23, обр. 6).. От ъгловатото трасиране на външните стени на основи ù може да се заключи, че тя е била устроена полигонално, най-вероятно петостенно отвън, още през първия период от съществуването на църквата. Най-вероятно във височина помещенията на църквата са се разширявали за сметка на основите с по-около 0.10-0.20 или дори повече. Въпреки това обаче, характерна особеност на църквата на каменаря е голямата дебелина на зидовете, запълващи междурамията и оформящи кръстовидния ù наос, които са по -широки дори от ширината на централния негов „кораб”. Всеки от тях има дебелина от 2.15 – 2.20 м, като именно изключителната ширина на тези стени на сградата, в сравнение с нейните размери подкрепя предположението, че тя е била на два етажа. Най-вероятно, долният от тях е имал по-малка височина, като възможно е бил предвиден за погребални или поминални цели. Над него масивните стени на сградата са носили нейния втори етаж, при който зидовете са намалявали своята дебелина, което е позволило разширяването на вътрешните пространства и купол до по-нормални размери. В някакъв период от нейното съществуване, църквата е била основно преустроена, като най-вероятно именно тогава тя била преизградена като едноетажна постройка. Тогава, с цел разширяване на наоса на стария ù първи етаж, неговите западни стени били съборени, до разделителната стена с притвора, като на тяхно място били поместени постаменти за базите на две мраморни колони, една от които, висока 2.85 и широка до 0.40 м, е била открита при разкопките. Тези две колони, заедно със запазените стени в източната част от църквата, са носили новоизградения купол на сградата – едно решение подобно на редица други преславски църкви (като църквата в Тузлалъка). Също тогава апсидата на паметника била основно преустроена, като на страничните стени пред нея били оформени две полукръгли ниши, от които са били открити дъговидно измазани части от покриващата ги мазилка. От новата апсида в северна посока тръгвал свързан конструктивно с нея зид, който очевидно е участвал в оформянето на някаква постройка, пристроена към тази стена на църквата – възможно имаща гробнично предназначение. Освен тази сграда, около църквата е съществувал и комплекс от други постройки, проучени засега само частично. През всеки от двата си строителни периода църквата е имала отделно изграден под, с разлика в нивата им от 0.30 м, настлани най-вероятно с тухли или мраморни плочи. Във височина, най-вероятно вътрешните стени на храма са имали облицовка от мраморни плочи, както и от глазирани керамични плочки, каквито са били намерени при разкопките на В. Иванова. При проучванията са били открити поне два вида варовикови корнизни дялове, указващи, че и през двата строителни периода стените на църквата са завършвали с подпокривни корнизи. Самият покрив е бил изпълнен с керемиди от двата типа, тегули и имбрици, върху част от които се откриват старобългарски знаци. Сградата е била осветявана от снабдени със стъкла прозорци, от които са били открити многобройни фрагменти от плоско стъкло, имащо син и зелен цвят (Тотев, Георгиев 1979: 21-25). Поради ниско запазения им градеж е невъзможно установяването на точните места на входовете в сградата, и на евентуално украсяващите я външни ниши, както през първия, така и през втория ù строителен период. Във всеки случай може да се предположи, че такива ниши са съществували, като най-вероятно те са били три от запад, пет при петоъгълната апсида, и по пет на страничните стени. От гледна точна на двуетажността на църквата, може да се предположи, че тези ниши са били също устроени на два етажа. Такива ниши е имало и на увенчаващия сградата купол, който, подобно на устройството на апсидата още през първия строителен период на сградата, е имал многостранно оформяне. Със своето най-вероятно двуетажно изграждане църквата на каменаря представлява един от най от най-ранните известни примери на разпространените през 10-14 век двуетажни църкви „гробници” във византийската и средновековната българска архитектура. Като един по-ранен от нея, несъмнено също двуетажен култов паметник в архитектурата на първите ни столици тук може да се посочи кръстовидния владетелски мавзолей под Голямата базилика в Плиска. Най-вероятно съвременна на църквата на каменаря е също двуетажната, но имаща по-развит кръстокуполен план погребална църква на фамилията на император Роман Лакапин в Константинипол. Библиография: Тотев, Т., П. Георгиев 1979: Тотев, Т., П. Георгиев. Две църкви в Преслав. – Плиска-Преслав, 1, София, 1979 |