Приятели
Църква № 1 при Момина крепост във Велико Търново |
Вторник, 27 Април 2010 08:10 |
Църквата е разположена в северозападното подножие на хълма Момина Крепост (Девинград), на наклонена към недалечната река Янтра тераса. Проучена е чрез спасителни разкопки на Я. Николова и Н. Ангелов през 1959 г., свързани с разширение на разположения в близост комбинат. Сградата е с външни размери 12.41 дължина и ширина в западната част от 7.92, а в източната 8.18 м (посочената в основната публикация дължина от 20.70 м е очевидна техническа грешка). Външните стени на църквата се дебели от север и юг на наоса по 0.95 м, при апсидата 0.92, докато външните стени на притвора са дебели 0.90, а вътрешната, отделяща го от наоса стена - 0.80 м. Запазените в долната си част стени на паметника са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, с използване на вътрешни сантрачи в основите на притвора, и вътрешни такива, широки 0.14 м в източната му част – в близост до апсидата. Интересна особеност на тази част от църквата е, че под нейната апсида е бил открит градеж от по-стара апсида, имаща радиус на дъгата си от 0.98 м. Оста на тази, най-вероятно останала само започната в основи, апсида е изместена силно на югозапад, и вероято това е била причината за нейното изоставяне и заместване с нова, сочеща по-точно на запад, с радиус 1.34 м. Друга особеност от оформянето на наоса в източната част на храма са откритите следи от две вътрешни ниши на неговите вътрешни, северна и южна стени, като северната ниша е широка 2.20, а южната 2.80 м. Те са дълбоки 0.25 м и започват на височина от 0.50 м от пода на църквата. На изток те достигат ъгъла на наоса, докато на запад завършват не с ъгъл, а с косо връщане към основната строителна линия на стената. Според запазените в насипа покриващ църквата строителни материали, както и по откритата част от рухнала цяла стена се съди, че във височина фасадите на църквата са били изградени от плочести, неодялани допълнително камъни, и пояси от правоъгълни тухли с размери 0.31/0.17/0.04 и квадратни със страна 0.36 и дебелина 0.04 м. По откритите декоративни панички, с диаметър 0.08-0.09 м, оцветени със зелена глеч се заключава, че фасадните стени на църквата са бил разчленени с декоративни ниши, чиито дъговидни горни части били обрамчени с такава керамичнопластична декоративна украса. Църквата е била покрита с керемиди от двата типа – тегули и имбрици, а подът, от който за съжаление не са запазени останки – от тухли. Поради общия наклон на терена от изток на запад, нивото на притвора е с по-ниско от това на наоса с 0.40 м. В притвора се е влизало през зле запазен вход от запад, широк около 1.40. Пред него при разкопките е било открито оформено от варовик стъпало, дълго 1.76 и широко 0.75 м. Вход с почти същите размери, разположен също на надлъжната ос на сградата, е водел на на изток от притвора в наоса. Въпреки относително големите му размери, в наоса на църквата не са открити следи от зидани стълбове или колони, носещи евентуален купол. Този факт дава основание на проучвателите да предположат, че тя е била „малка” еднокорабна църква. При това обаче те не посочат по-конкретния начин на покриване на почти квадратния наос на църквата, имащ немалките размери 5.95 (изток-запад) на 6.21 м (север-юг), (Николова, Ангелов 1964: 19-22 . Именно това квадратно оформяне на наоса показва по-скоро, че църквата е имала голям купол, покриващ целия наос. Най-вероятно във височина той е имал вътрешен диаметър от около 5.75 м, като за коригирането на неголемите разлики в страните на подкуполния му квадрат е възможно да са били използвани конзоли, издаващи се от съществувалите пиластри от южната и северната страни на наоса. Наличието на тези пиластри се указва от споменатите данни за вътрешни ниши при наоса. При разкопките те са били открити при по-добре запазената източна част от наоса, като едва ли може да има съмнение, че такива е имало и при западните негови странични стени. Така, на южната стена те са били две, широки по 2.80 и 2.70 м, като между тях е оставал пиластър, широк в челната си част от 0.40, а в задната около 0.90 м. При северната стена обаче по-малката ширина на запазената ниша изглежда указва, че тук между нея и незапазената сега ниша от запад е оставало повече място, в което най-вероятно е бил устроен вход, водещ от север в наоса (вж. план 1). Твърде възможно е това вътрешно членение на стените на църквата да е имало връзка, чрез разполагането на този предполагаем северен вход, и с външното разпределение на декоративните ниши там. Най-вероятно при северната фасада на сградата е имало три такива ниши, широки между 1.97 и 2.13, като между източната и централната от тях е бил разположен споменатият вход към наоса. Твърде възможно е между централната и западната външна ниша да е имало също малка ниша, симетрична на този вход, или дори друг вход, обслужващ тясно стълбище, водещо към хипотетична кула-камбанария изградена над притвора. Наистина, в тази част на църквата липсва дебела вътрешна стена, в която да бъде развито едно такова стълбище, което обаче, започвайки на едно по-високо ниво би могло да се опре във височина и на ниско падащото тук сводово покритие на притвора. На западната стена на църквата най-вероятно е имало две декоративни ниши, между които е бил разположен главният вход на сградата, а на южната стена нишите възможно са били три, отговарящи на разположението на притвора и двете вътрешни южни ниши в наоса. При източната стена на църквата може да се предполага, че във височина дъговидната в основи апсида е придобивала полигонално (тристранно?) оформяне. Общият брой на нишите от тази страна е бил най-вероятно пет, с по-малки размери – три на апсидата и по една на страничните, фланкиращи я къси прави стени. В случай, че наистина над квадратния наос на църквата се е издигал купол, то той, поради големите си размери е имал не обичайното осем, а дванадесет стенно членение. По своята големина той би бил и най-големия от куполите на църквите на столицата Търнов, без обаче да превишава значително куполите на главните от тях – патриаршеската катедрала и църквата на царския дворец. В така реконструрания си вид, сградата би следвало да се разглежда като оригинален вариант на разпространения тип куполни църкви с едннни вътрешно пространство в архитектурата на Второто Българско царство. При нея обаче тежестта на купола се разпределя по-равномерно върху стените на сградата, донякъде подобно на храма „Св. София” в Сливен. При разглеждания паметник обаче стените на наоса обхващат почти точно очертанията на подкуполния квадрат, като това решение намира своите аналози най-вече сред източната, били ислямска или някоя източнохристиянска архитектура, с използваните при тях куполи изграждани директно върху помещения с квадратна форма. Така, възможно е архитектурата на разглежданата църква да следствие на някакви източни влияния в търновската църковна архитектура от 13-14 век, било навлезли в България непряко чрез Византия, например от Селджукския султанат, или от някоя източна християнска държава, като Армения, или по-пряко от османските владения в Европа, или от татарските държавни формации на север от Черно море. Предвид дългогодишната васална зависимост на Българската държава както от татарите през втората половина на 13 – първите десетилетия на 14 век, както и от османските турци през последните години на това столетие, в едно такова източно, и дори ислямско влияние не би имало нищо очудващо. Към една датировка на църквата в последната трета на 14 век насочват и откритите при разкопките монети, отнасящи се по-голямата си част към монетосеченето на цар Иван Шишман. Най-вероятно, според нейните проучвателите, тя е обслужвала незаможен квартал на столицата Търново, от които са известни и други, жилищни сгради (Николова, Ангелов, 1964: 23-28). Не е изключено този квартал да е получил най-голямото си развитие и съответно своя църква именно в последните десетилетия на 14 век, възможно във връзка с изселнически движения на българско население от вече завладените от османските турци български земи на юг от Стара планина. Наред с това хипотетично решение на проблема за уникалното архитектурно оформяне на църквата, възможно е и тя да е част от цяла, развила се през дълъг период от време група подобни паметници в средновековната българска архитектура. Така, подобни на нея храмове, притежаващи купол, стъпващи в значителна степен и върху стените на близките си до квадрат наоси, освен върху излизащите от тях пиластри, е била споменатата църква „Св. София” в кв. Ново село на гр. Сливен (Чанева-Дечевска 1988: 121-122, фиг. 83), както възможно и църква № 16 на Трапезица. Разбира се, за даването на по-ясен отговор за произхода на архитектурата на църква № 1 в подножието на Момина крепост, този на проблем следва да бъде обект на самостоятелно изследване. Библиография: Николова, Ангелов 1964: Николова, Я., Н. Ангелов. Средновековна църква в западния склон на хълма Момина крепост в Търново. – В: Известия на Окръжния музей В. Търново. Книга II, Варна 1964 |