Приятели
Капището при Румска река в Преслав |
Петък, 09 Април 2010 13:44 |
Първобългарският храм при Румската река в Преслав е разположен в ниската, североизточна част на Външния град на Преслав, на левия бряг на вливащата се в Тича Румска река. Неговите останки са били разкрити при редовни археологически разкопки, проведени тук от Т. Тотев и Ст. Бонев. Стените на храма са запазени само в техните основи, дълбоки от 1 до 1.20 м (при външните му стени), които са изградени от очукани ломени камъни и речни волутъци, споени с бял хоросан. От запазените отпечатъци върху хоросана при горната част от основите се прави заключението, че във височина стените на сградата са били изградени от дялани каменни блокове с размери 0.30 – 0.35 на 0.50 - 0.55 м. Така очертаният план на храма повтаря типичното оформяне на първобългарските капища, образувани от два включени един в друг правоъгълника. По-големият от тях тук е с външни размери 16.75 на 13.40, а по-малкият 6.10 на 6.80.
Възстановен план на капището при Румска река в Преслав с разполагането на неговите сводови конструкции. Поради голямата ширина на западния външен "коридор" на капището тук приемаме наличието на ниско куполно засводяване. При този храм централното правоъгълно помещение не е разположено в центъра на храма, като е изтеглено чувствително в северна посока, поради което така образуваните около него коридори имат ширина от 2.37 (западен) – 2.48 (източен), до 2.95 (северния) – 4.62 (южният от тях) (Тотев, Бонев 1992: 223-224). Най-вероятно от юг е бил оформен и главният вход към сградата, водещ към образуващото се от широкия южен „коридор” обширно предверие с площ от около 50 кв. м. Поради запазените само в основи стени на сградата остава неясно дали към нея е имало и други входове, както и как точно се е влизано в централното ù помещение. Последното е с размери 4.12 на 4.67, като несъмнено то е представлявало най-свещенната част от храма, в центъра на което най-вероятно е стоял почитан свещен обект – статуя на божество, олтар или например горящ свещен огън. Според неговите проучватели храмът е бил изграден и е функционирал в края на VIII – първите две-трети от IX, като несъмнено е бил разрушен след Покръстването. Като най-близък негов аналог следва безспорно да се посочи капището от Тухлената „цитадела” в Плиска, в което са запазени следи от разположен в центъра му квадратен „олтарен” стълб. По отношение на възстановката на сградата, нейните проучватели с основание изказват предположението, че нейната централно разположено помещение е имало по-голяма височина от околните „коридори”, като вероятно е било покрито с купол (Тотев, Бонев 1992: 225-229). Поради липсата на достатъчно, писмени и археологически сведения за първобългарската религия, засега е трудно да правят сигурни заключения относно религията и съответните ритуали, почитани и изпълнявани в старобългарските капища. Все пак, наличните откъслечни, предимно писмени, сведения разкриват монотеизма на официалната първобългарска религиозна доктрина, в която най-вероятно е бил почитано синкретичното, ирано-степно божество Ахурамазда-Тенгри, в чест на което изглежда в центровете на квадратните капища са горели свещенни огньове, подобни на тези при класическия зороастризъм (Бояджиев 2008: 334-339). Може да се предположи, че един такъв огнен олтар, от който не са останали следи, е бил устроен и под централния купол при разглеждания храм. Най-вероятно този купол се е издигал на значителна височина, като е възможно да е бил изграден чрез използване на по-архаичната строителна техника използваща тромпи. Всъщност, твърде голямата площ на южния коридор при сградата навежда на мисълта, че тя също е била осветявана отгоре – евентуално от по-малък купол, издигнат върху издаващи се от стените конзоли. При това остава неясно дали прозоречни отвори са бил оформени и на външните стени на капището, като все пак може да се предполага наличието на малки, разположени високо в стените и с това ненарушаващи сакралността на храма прозорци, вместени във всяка от декоративните ниши, които най-вероятни са били разчленени неговите външни стени. Библиография: Бояджиев, 2008: Бояджиев, Ст. Архитектурата на българите от VII до XIV в. Т. 1. Дохристиянска архитектура. София, 2008 Тотев, Бонев, 1992: Тотев, Т.; Ст. Бонев. Новоразкрит прабългарски храм в Преслав. – Плиска-Преслав, 5, 1992 |